Близо до град Шумен, край село Мадара се намира интересен скален релеф. Той представлява конник, който с копието си пронизва легнал в краката му лъв и е следван от куче. В масовото знание този релеф се нарича “Мадарски конник” и обикновено се счита за символ на българската държавност през вековете. Наскоро дори в едно всенародно допитване имаше идея Мадарският конник да бъде обявен за представителен символ на България пред света. Релефът датира от епохата на езическия период на държавата и отразява равнището на религиозните, митологически и епически представи на старинните българи. Около Мадарският конник има надписи с гръцки букви, които учените отнасят към времето на Крум и Омуртаг, двамата най-известни езически владетели, провели военна и административна дейност по укрепване и засилване на българската държава на Балканския полуостров през ІХ век. В тълкуванията на Мадарския конник има хипотеза, че това е самият Крум, който символично побеждава византийския император Никифор І, представен като лъва в краката на конника. По-голяма тежест има обаче мнението, че Мадарският конник представлява символизиран образ на борбата между доброто и злото, която според иранските представи – а старите българи са били свръзани с иранския етнокултурен кръг – ще завърши с окончателна победа на доброто, след което ще настъпи златна ера в живота на човечеството. Провиденциализмът на старите българи, отразен както в текста на надписа на владетеля Пресиян край Филипи, така и в тяхната представа за християнския Бог допуска едно такова тълкувание на посланието на релефа край Шумен, който фактически е цял художествено-археологически комплекс с огромен брой старинни предмети и сведения за древния живот на българите. Първи за релефа през модерността пише пътешественика Феликс Каниц, а по-късно от него се заинтересува известния виенски историк Константин Иречек. Днес Мадарският конник е огромен историко-археологически обект, към който има интерес не само в България, но и в чужбина.Причината за това е, че подобно произведение на старинните епически и митологически представи не се открива на друго място на територията на Европа и то се свързва със специфично българската история. Подобни сюжети – воин, пронизващ звяра и така давайки надежда за победата на доброто се откриват в произведенията на тракийското изкуство, в релефите на т.нар. тракийски Херос и в скулптурния комплекс на Бейхистунската скала в Иран. Сходствата в посланията и иконографията на Мадарския конник с тракиййските обредни плочки и с иранските скални релефи дава основание на редица видни учени, като покойният професор по археология Иван Венедиков да търсят връзки между старинната българска култура с културата на иранския свят и с културата на завареното тракийско население. Доказателство, че релефът край Шумен е дело на старобългарската културна традиция е наличието на стреме в изображението на Конника, което е донесено в Европа след епохата на Великото преселение на народите, когато на европейеската сцена се появяват и българите. Те са били конен народ и като такива са ползвали въоръжението и начина на живот на степните народи, които нерядко с набезите си са безпокоели Византия и народите от Централна Европа. Затова иконографският анализ на Мадарския конник с всичките му успоредици в сюжетите на сходни изкуства и култури и след анализ на надписите около него позволяват той да бъде определен като изключителен български паметник, носещ в себе си посланието на богопредставата и епическия разказ на древните българи. Затова и в определени периоди на модерността Мадарският конник е символ както на българската историческа наука, така и на вековния упорит стремеж на българите да имат свое собствено запазено място под слънцето. Ето какво казва по този повод самият проф. Иван Венедиков:
“Проучванията на българската история винаги са се правели от предани на науката и обективни хора. Мадарският конник и неговите надписи идват направо от Средновековието. Те не са сведения на византийските хронисти, стигнали до нас в преписи, преработени и преправяни от преписвачите. В тях владетелят дава българската версия за развоя на събитията и по нея могат да се коригират византийските хронисти. В релефа ясно се различават редица особености, които показват, че е съзададен през Средновековието. Конникът, облечен в къса дреха, с лък на гърба, прорязва с копие лъв – мотив, използуван при представянето на владетеля във Византия и на Изток. Но един от най-важните хронологически белези в изображението е стремето на конника, което се среща през Средновековието и се появява за пръв път у номадите, нахлули от изток през VІ-VІІв.
Заниманието с българската история е едно свято дело, завещано ни от Паисий, който пръв беше разбрал, че събуждането на нашия народ ще дойде от възкресяването на историческата му памет. И всеки, който се заема с това, е продължител на нашето възраждане. Българската история и след Златарски още не е написана, тя е само нахвърляна в едри щрихи.”
В: Иван Венедиков, Познайте ги по делата им! Българската интелигенция в моите спомени, С., 1993, с.346
Статияга е излязла в списание Светъ в книжка 1 от 2ОО9 година и е платена от списанието, което фактически носи авторските права за текста. Публикувана е в блога с разрешение на редактора на списанието през този период г-н Пламен Сивов.
Стефан Чурешки 